Помнете Бастиа!

Помнете Бастиа!

64 views
0

Реч пред Европейския парламент, Брюксел, 19 февруари 2009

Вацлав Клаус

 

Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Европейския парламент, дами и господа,

На първо място искам да ви благодаря за възможността да говоря тук, в Европейския парламент, в една от ключовите институции на Европейския съюз. Тук съм бил няколко пъти, но никога преди това не съм имал възможността да говоря по време на пленарна сесия. Ето защо уважавам вашата покана. Избраните представители на 27-те страни, с най-широк спектър от политически мнения и разбирания, правят аудиторията уникална, също толкова уникална и в същността си революционна, както самият експеримент на Европейския съюз. Вече повече от половин век

Европейският съюз се опитва да направи по-добро взимането на решения в Европа,

като придвижва значителна част от решенията от отделните страни към европейските институции. Тук идвам от столицата на Чешката република, от Прага, от историческия център на чешката държава, от едно от важните места, където са възникнали и са се развили европейското мислене, култура и цивилизация. Дойдох като представител на чешката държава, която винаги, във всички свои форми, е била част от европейската история и която много пъти е имала пряко и важно участие в оформянето на тази история; и която и днес иска да продължи нейното оформяне.

Минаха девет години, откакто за последен път пред вас говори президент на Чешката република. Това бе моят предшественик – Вацлав Хавел. И това стана четири години преди страната ни да стане член на ЕС. Преди няколко седмици и чешкият министър-председател Мирек Тополанек държа реч тук в качеството си на лидер на страна, председателстваща Съвета на Европейския съюз. В речта си той се фокусира върху теми, свързани с приоритетите на чешкото председателство, както и с актуалните проблеми, пред които са изправени страните членки.

Това ми позволява да се спра на по-общи въпроси, които на пръв поглед са може би по-малко драматични от решaването на сегашната икономическа криза, на украинско-руския газов конфликт или на ситуацията в Газа. Същевременно вярвам, че тези въпроси са от съществено значение за по-нататъшното развитие на европейския интеграционен проект. След по-малко от три месеца Чешката република ще отбележи пет години от присъединяването си към ЕС. Ще честваме това събитие с чувство на собствено достойнство. Ще празнуваме като страна, която, за разлика от някои други нови страни членки, не се чувства разочарована от неизпълнените очаквания, свързани с членството. За мен това не е изненада и аз имам разумно обяснение. Нашите очаквания бяха реалистични. Ние добре знаехме, че влизаме в общност, изградена и оформена от човешки същества. Ние знаехме, че това не е утопична конструкция, изградена без автентични човешки интереси, визии, гледни точки и идеи. Тези интереси и идеи могат да бъдат открити навсякъде в ЕС и това не би могло да бъде другояче.

Ние разбираме нашето присъединяване в ЕС от една страна като потвърждение на факта, че успяхме твърде бързо, за по-малко от 15 години след падането на комунизма, отново да станем нормална европейска държава. От друга страна – ние смятахме и продължаваме да смятаме, че възможността активно да участваме в европейския интеграционен процес е шанс да се възползваме от вече силно интегрираната Европа и в същото време да повлияем на този процес според нашите виждания. Ние възприемаме участието си като отговорност за развитието на Европейския съюз и с това усещане пристъпваме към председателството на Съвета на ЕС. Вярвам, че в първите шест седмици от чешкото председателство нашето отговорно отношение е било убедително показано.

Сега бих искал отново да повторя моето убеждение – ясно и силно за тези, които не го знаят или не искат да го чуят – за нас няма алтернатива на членството в ЕС и в нашата страна няма действена политическа сила, която да може или да иска да ревизира това положение на нещата. Ето защо ние наистина сме шокирани от зачестилите и увеличилите се атаки, пред които сме изправени – атаки, базирани на неоснователното допускане, че чехите търсят друг интеграционен процес, различен от този, към който са се присъединили преди пет години. Това не е вярно.

Гражданите на Чешката република чувстват, че европейската интеграция е важна и необходима мисия и задача. Тя може да се обобщи по следния начин:

премахване на ненужното и на непродуктивното за човешката свобода и просперитетна бариерите пред свободното движение на хора, стоки, услуги, идеи, политически философии, светогледи, културни модели и начини на поведение, които са се формирали в отделните страни членки в продължение на векове и по различни причини;

съвместна грижа за обществения продукт, съществуване на ниво континент; важни проекти, които не могат да бъдат ефективно осъществени в рамките на двустранни или многостранни преговори между съседни страни членки.

Усилията за реализирането на тези две цели – премахването на бариерите и разумното подбиране на онези проблеми, които трябва да бъдат решени на континентално ниво, не са и никога няма да бъдат напълно цялостни. Все още съществуват различни бариери и препятствия и

на ниво Брюксел се взимат много повече решения, отколкото е оптимално допустимо.

Със сигурност те са много повече, отколкото хората в отделните страни членки искат. Вие, членовете на Европейския парламент, със сигурност имате ясна представа за какво става дума. Въпросът, който бих искал да ви задам, е чисто теоретичен: вие наистина ли сте убедени, че винаги, когато гласувате, взимате решение за нещо, което трябва да бъде решено тук – в тази зала, а не по-близо до гражданите, т.е. вътре в отделните страни членки?

Тези дни често слушаме политически коректна реторика, с която ни се говори за възможните ефекти на европейската интеграция, които са от по-маловажно или от второстепенно значение. Тези ефекти са търсени заради амбициите на професионални политици и на хора, свързани с тях, а не заради интересите на обикновените граждани от отделните страни членки.

Когато казвам, че членството в ЕС не е имало и няма алтернатива, аз споменавам само половината от това, което трябва да бъде казано. Другата, логичната половина от моето заявление е, че за разлика от самото членство

методите и формите на европейската интеграция имат сериозен брой възможни и допустими варианти

и това наличие бе доказано през последния половин век. Историята няма край. Погрешно е твърдението, че статуквото, че сегашната институционална форма на ЕС са догми, които никога няма да бъдат критикувани. За съжаление тази грешка се разпространява бързо, въпреки че е в пряко противоречие не само с рационалната мисъл, но и с цялата двехилядна история на европейската цивилизация. Подобна грешка се прави и за априори безкритично приетото становище, че има само едно единствено възможно и правилно бъдеще на Европейската интеграция, което е ‛все по-тесен съюз“, т.е. напредване по посока на по-дълбока и по-дълбока политическа интеграция на страните членки.

Нито сегашното статукво, нито схващането, че постоянното задълбочаване на интеграцията е равно на ‛щастие“, са или пък трябва да бъдат догми за който и да е европейски демократ. Неприемливо е подобни идеи да се налагат от онези, които смятат себе си, тук ще цитирам известния чешки писател Милан Кундера, за ‛собственици на ключовете“ към европейската интеграция.

Нещо повече, очевидно е, че отделните институционални споразумения на Европейския съюз не са цели сами по себе си, а средства за постигане на реални цели. Които са най-обикновени –

свобода на човека и икономическа система, водеща до просперитет – пазарната икономика.

Tова със сигурност е желанието на гражданите от всички страни членки. Днес, 20 години след падането на комунизма, аз продължавам да съм свидетел на факта, че по-силно чувстват и се страхуват онези, които се преживели по-голямата част от ХХ век без свобода и са се борили в условия на нефункционална, централно планирана държавна икономика. За никого не е изненада, че тези хора са по-чувствителни и по-реагиращи на какъвто и да е феномен или тенденция, водеща в различна посока от тази на свободата и просперитета. Гражданите на Чешката република са сред тези, за които говоря.

Сегашната система на взимане на решение в ЕС е различна от класическата парламентарна демокрация, проверена и доказана в хода на историята. В нормалната парламентарна система част от членовете на парламента подкрепят правителството, а част – опозицията. В Европейския парламент обаче подобно съотношение отсъства. Тук се поддържа една единствена алтернатива и тези, които се осмеляват да мислят за различна възможност, получават етикета ‛врагове“ на европейската интеграция. Не много отдавна в нашата европейска част живеехме при политическа система, която не позволяваше алтернативи и парламентарна опозиция. Чрез този опит ние научихме горчивия урок, че

без опозиция няма свобода. Ето защо политически алтернативи трябва да съществуват.

И не само това. Връзката между гражданина на една или друга страна членка с европейския представител не е стандартната връзка между гласоподавател и политик, който го представлява. Има огромна отдалеченост (и то не само географска) между гражданите и европейските представители и тя е много по-голяма, отколкото тази, съществуваща вътре в самите страни членки. Tази отдалеченост често се описва като дефицит на демокрация, като загуба на отговорност, като взимане на решение от онези, които не са избрани, а подбрани, като бюрократизация на взимането на решения и т.н. Предложенията за промяна на сегашната ситуация – отхвърлената Европейска конституция и не много по-различният Лисабонски договор, ще направят този дефект още по-лош.

След като няма европейски demos и европейска нация, този дефект няма да бъде оправен със засилване ролята на Европейския парламент. Напротив, подобно засилване ще влоши проблема и ще доведе до по-голямо отчуждаване между гражданите в европейските страни и институциите на ЕС. Решението не е нито в допълнителното сипване на масло във “врящото гърне“ на сегашния вариант на европейска интеграция, нито в потискане ролята на страните членки в името на ново мултикултурно и мултинационално европейско гражданско общество. В миналото подобни опити се провалиха, защото не отразяваха спонтанното историческо развитие.

Страхувам се, че опитите интеграцията да се засили и задълбочи и прехвърлянето на решенията, свързани с живота на гражданите на отделните страни членки, на европейско ниво, ще предизвикат реакции, които ще застрашат всичко положително, постигнато в Европа през последния половин век. Нека не подценяваме страховете на гражданите от много страни членки, които се опасяват, че проблемите им отново ще бъдат решени някъде там и без тях; и че способността им да влияят върху тези решения е твърде ограничена. Все още Европейският съюз е успешен и това е отчасти благодарение на факта, който не може да бъде пренебрегнат – че гласът на всяка страна членка има една и съща тежест. Нека не позволяваме гражданите на отделните страни членки да живеят с примирението, че ЕС не е техният собствен проект; че той се развива по различен от желания от тях начин и че те са принудени да го приемат. Ние много лесно и много скоро ще се върнем в онези времена, за които се надявахме, че са вече в историята.

Това е пряко свързано с въпроса за просперитета. Ние открито трябва да кажем, че

сегашната икономическа система на ЕС е система на потискания пазар,

на икономиката, при която централният контрол от страна на държавата постоянно се засилва. Въпреки че историята повече от ясно доказа, че подобна тенденция не води доникъде, ние отново се намираме на същия път. Това води до постоянно засилване на държавната намеса и до сковаване спонтанността на пазарните процеси. През последните месеци тази тенденция се засили от погрешната интерпретация на причините, довели до сегашната икономическа и финансова криза, според която те се коренят в свободния пазар. Реално обаче е тъкмо обратното – кризата е причинена от политическата манипулация на пазара. Отново е необходимо да се посочи историческият опит от нашата част на Европа и уроците, които си взехме от него.

Много от вас със сигурност са чували за френския икономист Фредерик Бастиа и за неговата прочута Петиция на производителите на свещи, която се превърна в добре познато и канонично четиво, илюстриращо абсурдността на политическите намеси в икономиката. На 14 ноември 2008 Европейската комисия одобри не измислена, а съвсем реална ‛Петиция от производителите на свещи“ и обложи по тарифа с 66% свещите, внасяни от Китай. Никога не съм и помислям, че есе от преди 160 години може да се превърне в реалност, но ето, че това е факт. Забавянето, ако не и пълното спиране на икономическия растеж в Европа е неминуем ефект от продължителното прилагане на подобни мерки. Единственото решение е либерализация и дерегулация на европейската икономика.

Казвам всичко това, защото се чувствам силно отговорен за демократичното и проспериращо бъдеще на Европа. Опитах се да ви напомня елементарните принципи, върху които се основаваше Европейската цивилизация в продължение на векове, дори хилядолетия; принципи, чиято валидност не е засегната от времето, принципи, които са универсални и които именно заради това трябва да бъдат следвани и  в сегашния Европейски съюз. Убеден съм, че гражданите на отделните страни членки искат свобода, демокрация и икономически просперитет.

Точно в този момент основната задача е да се уверим, че свободното обсъждане на тези проблеми не е заглушавано под претекст, че е атака срещу самата идея за европейска интеграция. Винаги сме вярвали: фактът, че ни е позволено да обсъждаме такива сериозни проблеми, че можем да бъдем чути, да защитаваме правото на всеки да изказва мнение, различно от ‛единствено правилното“, независимо от това, че можем да сме напълно несъгласни с него, е самата сърцевина на демокрацията, която ни бе отказана в продължение на четири десетилетия. Ние, които, без да искаме, добихме опита, който ни научи, че свободната обмяна на мнения и идеи е основното условие за здрава демокрация, вярваме, че това условие и в бъдеще ще бъде спазено и уважено. Това е благоприятната възможност и единственият начин Европейският съюз да стане по-свободен, по-демократичен и по- проспериращ.

Превод от английски: Росен Асенов

 

About author
Профилна снимка на Administrator

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*