Оставете ни на мира!

Оставете ни на мира!

197 views
0

Върховното изискване за производителността и благоденствието на една нация е свободата

Айн Ранд

Откъс от есето “Оставете ни на мира” от сборника “Капитализмът:неподнатият идеал”, Издателска къща МаК, София, 2006

…Колбер, главният съветник на Луи ХІV, е бил един от първите модерни етатисти. Той не е бил враг на бизнеса; не повече от нашата днешна администрация. Колбер е горял от желание да помогне за угояването на жертвените животни, и веднъж попитал група производители какво би могъл да стори за индустрията. И тогава един производител на име Льожандр отвърнал: “Laisseznous faire!” (“Оставете ни на мира!”).

Независимо от целта, за която някой смята да го използва, богатството най-напред трябва да се произведе. От гледна точка на икономиката няма разлика между мотивите на Колбер и на президента Джонсън. И двамата искат да постигнат национално благоденствие. Дали богатството, изтръгнато чрез данъчно облагане, се използва незаслужено в полза на Луи ХІV или пак така незаслужено в полза на “непривилегированите”, е без значение за икономическата производителност на една нация. Независимо дали човек е окован в името на “благородна” или на низка цел, за благото на бедните или на богатите, заради нечия “нужда” или заради “алчност” – щом е окован, той не може да произвежда.

В крайна сметка съдбата на всички оковани икономики е една и съща, независимо какви оправдания се измислят за оковите.

Да разгледаме някои от тези оправдания.

Създаването на “потребителско търсене”? Би било интересно да се изчисли колко домакини, получаващи социални помощи, биха се равнявали на “потребителското търсене” на мадам Дьо Ментнон* и нейните безбройни посестрими.

“Честно” разпределение на богатството? Привилегированите фаворити на Луи ХІV не са се радвали на толкова нечестно предимство пред другите, колкото нашите “аристократи на привилегиите”, действително съществуващите или потенциални варианти на Били Сол Естес или Боби Бейкър*.

“Национален интерес”? Ако има такова нещо като “национален интерес”, постигнат чрез жертване на правата и интересите на индивидите, тогава Луи ХІV има прекрасно оправдание. По-голямата част от неговото разточителство не е било “егоистично” – той наистина е превърнал Франция в голяма международна сила. Но е съсипал икономиката й (което означава: постигнал е “престиж” сред другите тоталитарни владетели с цената на благосъстоянието, бъдещето и живота на собствените си поданици).

Способстване за нашия “културен” и “духовен” напредък? Надали един театрален проект, субсидиран от държавата, ще роди кръг от гении, сравними с тези, които е подпомагал дворът на Луи ХІV в ролята му на “покровител на изкуствата” (Корней, Расин, Молиер и т. н.). Но никой няма да успее да преброи задушените още в зародиш гении в системите от този вид, които гинат неспособни да усвоят изкуството на сервилниченето, изисквано от всеки политически покровител на изкуствата (прочетете “Сирано дьо Бержерак”).

Истината е, че мотивите не променят фактите. Върховното изискване за производителността и благоденствието на една нация е свободата; хората на могат – а и в морално отношение не искат – да произвеждат блага под натиск и контрол.

В днешните икономически проблеми няма нищо ново или необяснимо. Подобно на Колбер президентът Джонсън се обръща към различни икономически групи в търсене на съвет какво може да направи за тях. И ако не иска да влезе в историята с репутация, подобна на тази на Колбер, най-добре да се вслуша в гласа на някой днешен Льо Жандр, ако изобщо се намери такъв, който би могъл да му даде същия безсмъртен съвет с една единствена дума: “Дерегулация!”

* Фаворитка на Луи ХІV, станала по-късно негова тайна съпруга. – Б. пр.

* Американци, натрупали състояние благодарение на политически връзки. – Б. пр.

 

Превод: Милена Попова

About author
Профилна снимка на arand

Айн Ранд

АЙН РАНД (1905-1982) Алиса Розунбаум (Айн Ранд), американски философ и писател от руски произход, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през 1925 г. от Съветска Русия в САЩ, където е смятана за „най-влиятелния мислител на ХХ век”. „Ние, живите” е първият й роман, публикуван през 1936 г. „Изворът”(1943) я прави истински известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „Атлас изправи рамене” (1957) е втори по популярност след Библията. Книгите на Ранд са преведени на 16 езика и издадени в над 25-милионен тираж.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*