Назадничавото общество

Назадничавото общество

94 views
0

Защо сме такива в 17 прости точки

Институт за свободен капитализъм “Атлас”

 

На мислещите хора в България им трябва доста време да осъзнаят, и още повече – да повярват, че голяма част от българите, с абсолютна доминация на третата възраст сред тях, не осъзнават себе си като индивиди, докато са живи.

Това е огромен, фундаментален, дори екзистенциален проблем. Хора, които се осъзнават само като част от някакво цяло, прекарват живота си в лъжа, цинизъм и безверие. Превръщат държавата си в територия, в която няма ценности, няма  морал, няма норми на обществено поведение, няма връзка между избиращи и избирани, няма доверие между тях. Размиват границите между добро и зло. Създават криминална и корпоративна власт, по-скоро мрежа от взаимообвързани и взаимозависими престъпници, които преследват единствено своя интерес, и които призваната да се бори с тях правосъдна система на практика защитава. Битието им става толкова абсурдно, че вече не вярват в неговата реалност, и търсят изход в живота ден за ден.

Такава е България през последните 27 години. Такава е била и преди 72. Но…такава е била и Южна Италия преди 60 години. Антропологът Едуард Банфилд през 1958 г. поставя на обществото там диагноза, под която ние бихме се подписали днес, при това за България.  Традиционните общности, които не успяват успешно да се модернизират, се разпадат морално по сходен начин. Ето как изглежда назадничавото общество навсякъде по света:

 

  1. В назадничавото общество никой не съдейства за интересите на групата или общността, освен ако няма лична изгода да го прави. С други думи, основният мотив за действие в това общество е краткосрочната материална изгода.
  1. В назадничавото общество за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. Счита се за необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем.
  1. В назадничавото общество контролът върху дейността на служителите е рядък и се извършва само от други служители.
  1. В назадничавото общество е много трудно да се създават и поддържат организации (т.е. обмислени и съгласувани дейности на групи от хора). Подбудите, които тласкат хората да участват в организации, са в значителна степен неегоистични (т.е. идентификация с целите на организацията) и често са нематериални (т.е. вътрешен интерес към дейността на организацията като “игра”). Още повече, условие за успеха на организацията е членовете да имат известно доверие един към друг и известна лоялност към организацията. В организациите с висок морал е прието за даденост членовете да извършват малки, а понякога и по-големи жертви в името на организацията.
  1. В назадничавото общество служителите не се идентифицират с целите на организацията и съответно не работят усърдно, освен за да запазят местата си и (ако е възможно) да получат повишение. Съответно професионалистите и образованите хора най-общо страдат от недостиг на чувство за мисия и професионална отговорност. В действителност служителите с отговорна длъжност и специфична квалификация използват тези си позиции изцяло за лична изгода в ущърб на останалите граждани. В такава среда дори държавата и църквата са нежизнеспособни организации.
  1. В назадничавото общество законът не се зачита, когато няма опасност от наказание. Поради това индивидите избягват да сключват договори, чието изпълнение зависи от законови процедури, освен когато е сигурно, че законът ще бъде приложен и разходите за това няма да направят сделката губеща.
  1. В назадничавото общество служителите обичайно взимат подкупи, когато няма опасност от наказание. Независимо дали го правят или не, останалите членове на обществото ги смятат за корумпирани.
  1. В назадничавото общество онеправданите граждани (те са болшинство) предпочитат режим, който да поддържа реда с твърда ръка.
  1. В назадничавото общество всяко твърдение на личност или институция, че е\са мотивиран\и от публична, а не от частна изгода, се счита за лъжа.
  1. В назадничавото общество няма никаква връзка между абстрактните политически или идейни принципи (идеология) и конкретното поведение в обичайните взаимоотношения в ежедневния живот.
  1. В назадничавото общество няма лидери и последователи. Никой не би поел инициативата да очертае начин за действие и да убеждава другите да го следват (освен ако няма лична изгода да го направи) . Ако някой предложи своето лидерство, групата ще откаже да го последва поради недоверие. Основното взаимоотношение в обществото е това на патрон-клиент, когато патронът (индивидът с по-висок статус) прави на клиента малки услуги и получава в отговор услуги и уважение.
  1. В назадничавото общество гласоподавателят използва своя глас да получи най-голяма материална изгода в краткосрочен период. Независимо че той може да има дългосрочни интереси, класови интереси, обществени интереси, това няма да повлияе на неговия глас, когато краткосрочната материална изгода е засегната по някакъв начин.
  1. В назадничавото общество индивидът оценява постиженията на обществото само до степента, в която се подобрява неговото собствено положение. Фактически той ще гласува срещу мерки, от които няма пряка изгода, защото дори ако неговото положение не се промени в абсолютни стойности, той ще се чувства по-зле, ако положението на съседа се е подобрило. Може да се случи така, че мерки, които допринасят голяма обществена полза, да провокират протестен вот от онзи, които на са получили дял от тази полза или смятат получения дял за незадоволителен.
  1. В назадничавото общество гласоподавателят има слабо доверие към обещанията на партиите. Той използва своя глас да плаща за вече получени услуги (разбира се, предполагайки, че ще получи повече в бъдеще), отколкото за услуги, които са само обещани.
  1. В назадничавото общество се предполага, че която и партия да е на власт, тя е егоистична и корумпирана. Едва са приключили изборите и избирателите установяват, че новите служители се обогатяват за тяхна сметка и нямат намерение да изпълняват дадените обещания. Егоистичният гласоподавател използва своето право предимно като наказателен вот.
  1. В назадничавото общество не е възможно създаването на стабилни политически партии. Има три причини за това: 1) вотът е таен и гласоподавателят не може да бъде контролиран дори ако му е платено да гласува; 2) няма достатъчно краткосрочна материална печалба в партията за привличане на инвестиции в нея; 3) поради причини, обяснени по-горе, е невъзможно да се поддържа формална организация от какъвто и да е вид.
  1. В назадничавото общество партийните работници предлагат своите услуги на този, който предложи най-много. Тази тенденция за промяна на партийното членство води до внезапни промени в съотношението на силите между партиите по време на избори.

Обществото в Южна, а и в цяла Италия се модернизира, след като през 80-те и 90-те години на миналия век там се проведе акцията “Чисти ръце”. В България още не е.

 

About author
Профилна снимка на Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*