Пече се мажоритарен вот

Пече се мажоритарен вот

101 views
0

Мажоритарната избирателна система по-добре гарантира индивидуалните ни права

Калин Манолов

 

Навръх Гергьовден Цветан Цветанов завъртя златоградско чеверме и обеща следващата седмица ГЕРБ да внесе законопроект за мажоритарна избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство. Такава, каквато я поискаха 2,5 милиона българи, подкрепили референдума на Слави миналия ноември.

Няма да почвам дълъг терминологичен спор дали някъде по света съществува мажоритарна избирателна система в два тура с ТОЧНО ТАКОВА мнозинство. При двама останали кандидати на втория тур няма как победителят да спечели с по-малко от 51 на сто от подадените гласове. Всякакви други нововъведения на този доказал се с времето мажоритарен принцип само ще извадят очи, а няма да изпишат вежди. И е по-добре да не бъдат правени. 

Няма да се опитвам и да доказвам, че и най-лошата мажоритарна система е по-добра от най-добрата пропорционална система. Който е убеден в обратното, няма да поиска или да може да бъде убеден.

Ще се опитам да обясня нуждата от преминаване към мажоритарна избирателна система с теорията за правата.

И още по-точно – с крещящата нужда от промяна на степента, в която държавата трябва да се намесва в живота ни.

Ефикасно средство за премахване на посегателствата върху индивидуалната ни свобода е ясно дефинираната, по възможност- персонална отговорност, за всяко придобито право. При демокрацията отговорността е базисно свързана с избора. Изборите са акт, чрез който делегираме на даден политик свободата да действа от наше име и за наша сметка. Това трябва да е недвусмислено обвързано с пропорционална на тази свобода отговорност.

Подобно пропорционалност може да се получи единствено и само при мажоритарни избори.

Срещу идеята за тези избори има множество критики и повечето вероятно са основателни. Основната е за липса на достатъчно представителност. А за България и опасението, че е възможно директното влизане във властта на олигарсите. Да, не съществува идеален вариант, всяка избирателна система обслужва определена политическа цел. При пропорционалната система подредбата на листите зависи от партийния лидер. Това води до три сериозни последствия. Първо, политикът трябва да е харесван от лидера на партията, а не от избирателите, за да бъде издигната кандидатурата му. Второ, с течение на времето партиите се превръщат в лидерски. Трето, на политическата сцена се появяват повече от две партии и се размива идеологическото противопоставяне.

Тези три последствия неизбежно подкопават основите на демокрацията и тя започва да се изражда.

Европейският съюз е ярък пример за това. Там наднационалната парламентарна демокрация e подкопала свободата, независимостта и предприемачеството в страните-членки, и това неизбежно води до антагонизъм, намеса, инертност и разхищение на средства. И не защото някои политици не се справят с работата си или защото на власт е дошла погрешната партия, а защото така работи системата.

Мажоритарните избори решават и трите създадени от пропорционалната система проблеми. Те дисциплинират и кандидатът, и партийният лидер. Ако кандидатът не се харесва на избирателите, няма да бъде избран, колкото и да се харесва на лидера. Това го задължава не само да се хареса преди изборите, но и да може да изпълни ангажиментите си след тях. Което попътно решава въпроса с популизма. Нещо повече, кандидатът поема повече личен, отколкото партиен ангажимент (за разлика от пропорционалните избраници). Непремерено говорене или действия го поставят в конфликт с личния му интерес да бъде преизбран. Може да си позволи да гласува „по съвест”, защото носи личен мандат.

От своя страна лидерът на партията става заложник на кадровите си решения: ако посочи слаби фигури, рискува те да не бъдат избрани, и той да трябва да подаде оставка. Ако посочи силни фигури, създава вътрешна конкуренция в партията, която няма да позволи превръщането й в лидерска формация.

Лидерът става функция на силните кандидати, а те – на избирателя.

Пирамидата се обръща, като лидерът остава на върха, но този път върхът сочи надолу и цялата тежест е стоварена върху него.

Това може да се понесе само от най-силните. А в природата именно те са „водачите на стадото“. Всеки опит за подмяна на естествените природни закони е с гарантиран провал.

Ако не се променя достатъчно дълго време, мажоритарната система задължително обособява два политически субекта. Това е условие за ясен идеологически сблъсък. А само сблъсъкът ражда енергия и идващото от нея движение.

Консенсусът е застой, а застоят – смърт.

Идеологическото противопоставяне ще доведе и до изграждането на съответен модел на общество. Идеологията, подкрепяща мързела, ще доведе до социализъм и бедност, а тази която подкрепя трудолюбието – до капитализъм и просперитет. Изборът зависи от нас.

Наистина, мажоритарното гласуване в една страна е само задължително, но не и достатъчно условие за реално функционираща демокрация. Но е добро начало, което все някога трябва да бъде поставено.

About author
Профилна снимка на кmanolov

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*