Леко, леко и у лево

Леко, леко и у лево

244 views
1

Капитализмът в България ще стъпи на здрава основа, когато почтеният бизнес  подкрепи  хора на интелекта, способни да създадат мащабна визия за свободно общество

Калин Манолов

 

Прясно регистрираната партия на Христо Иванов “Да, България” получи силен удар под пояса. На 6 февруари 2017, последният възможен ден регистрацията й да се обжалва, срещу нея постъпиха три жалби. При това пуснати по начин, който изключи дори имагинерната възможност „Да, България“ да се регистрира самостоятелно за участие на предсрочните парламентарни избори.

Това няма да е първата подобна драма вдясно. През 2009 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени регистрацията на СДС с лидер Пламен Юруков за участие в изборите за европейски парламент. Жалбата бе подадена от Синята коалиция, в която освен СДС, представлявано от нерегистрирания тогава лидер на СДС Мартин Димитров, влизаше и ДСБ, тогава с лидер Иван Костов. Осем години по-късно основният конкурент вдясно на “Да, България” – надпартийната коалиция “Нова република”, включва същата партия и същият политик. Разбира се, може и да е съвпадение, но е по-вероятно да не е. Старите кучета дадоха урок на младото пале, което „ухапа ръката, която го храни“. Безспорно Христо Иванов няма да го забрави.

Разбира се, заинтересовани от елиминацията на потенциално имащ шанс да влезе в парламента играч са останалите осигурили присъствието си там играчи. В този смисъл приятелският огън срещу „Да, България“ може да е бил инспириран или насърчен и от други политически субекти. Но това не променя обичайните заподозрени.

 

Партиите вдясно са такива „приятели“ помежду си, че не им трябват врагове.

 

Затова за пореден път сътвориха фарс от поредния си опит да се обединят.

Поредната дясна драма обаче има и един полезен „страничен ефект” – подновяването на разговора за идеите и принципите, тоест за морала, в българската политика. И доколкото провалът на предизборната дясна коалиция ще предизвика нови интриги, но няма да роди нови принципи и идеи, ще кажа няколко думи  за принципите и идеите. Не на политиците – на всички мислещи избиратели. Защото става дума именно за правото ни на избор.  И тъй като партиите отказват да се идентификацират идеологически, а това прави невъзможен информирания избор, трябва да бъдат питани какви са по начин, който да не им позволи да излъжат.
Един въпрос е достатъчен: „Кой трябва да решава?“

 

И ако представител на някоя партия ви отговори: решава държавата, партията е лява. Левите възприемат държавата като средство за подпомагане на онеправданите в името на това, което те наричат справедливост и равенство, само че подмогането става с чужди пари. Ако отговорът е: решава индивида, партията е дясна.

Картината обаче се променя, ако зададете втория логичен въпрос: „Кой плаща?“ Сигурен съм, че ще получите отговор: „Плаща държавата“ и от партии, които се определят като десни. Нека всеки, който разсъждава върху идеологическата идентификация на «Да, България» – партия, която отказа идеологически да се идентифицира, да има предвид това. Защото партията на Христо Иванов няма да стане по-ляво либерална, ако използва за учасите в изборите регистрацията на ДЕОС, нито по-екологична, ако предпочете Зелените. Както нямаше да стане по-дясна, ако беше приела предложенията за коалиция на ДСБ и Нова република, или на Реформаторския блок-2.  Всички те искат повече или по-малко от нашите пари, за да вършат техни си работи. Които рядко са наша работа.
Мислещите хора в България обикновено са политически бездомници.

 

Това е неизбежен краен резултат от липсата на идеологическа тенденция в една страна, особено когато тази липса се генерира и насърчава от политиците. Когато няма идеология, няма политически принципи, няма посока, няма цели, няма проект за бъдещето, нито интелектуално водачество. Има само страх да се види истината в очите. Заради този страх никой „не клати лодката”, за да не стане ясно, че на мостика няма капитан. Заличаването на всички идеологии се заменя с нов вид антиидеология: „управлението с консенсус”. В него не би имало нищо лошо, ако политическият консенсус в България не се въртеше около два базисни принципа – демокрация и пазарна икономика, но…под егидата на държавата. Ако социалната държава е обща крайна цел на всички политици, това е игра в лявата половина. И тъй като левите са по-последователно ангажирани с увеличаването на държавата, „десните” са принудени несръчно да плагиатстват всяка тяхна програма, когато са на власт, или да я подкрепят, когато са в опозиция.

 

 Задава се “управление с консенсус” между БСП и ГЕРБ,

 

подкрепено от всички парламентарно представени партии. Това е основният риск пред следващия парламент,  не липсата на една, повече или по-малко маргинална, самопредставяща се за дясна партия. Десните не отхвърлиха етатизма, и логиката на събитията ги повлече наляво.

Това трябва да се промени, ако искаме да спрем икономическия упадък и моралната деградация на обществото. Изходът е – преосноваване на политическата система чрез съзадването на нова десница, която да изработи нова конституция и съгради нова държава.

Докато това се случи обаче, тези, които гласуват, ще продължават да дават на сегашните партии гласовете и парите си. Няма друг начин да се спре или промени този процес, освен

да се роди нова десница, която да се закълне в капитализма и свободата.

Идеите за икономическа и политическа свобода тряба да излязат извън тесния кръг на шепа интелектуалци и просветени бизнесмени, които се познават лично. Но за това е нужна сериозна промяна в светогледа и на едните, и на другите. Бизнесът късогледо е вторачен само в днешния ден и смята за излишно губене на време и харчене на пари всяко теоретизиране за бъдещето. Бизнесмените все още не разбират, че борбата за свободно общество, тоест за капитализъм, е постоянна борба, борба на идеи, борба за сърцата на хората и преди всичко на младите. Интелектуалците предпочитат да теоретизират зад прашните бюра на университетите как обществото цялостно да се преустрои, вместо „да се омърсят” от досега си с политиката. Едва когато почтеният бизнес открие и подкрепи сред тях тези хора на интелекта, способни да създадат мащабна визия за общество, основано не върху равенството, а върху Свободата, и започне постоянно да бди над него, капитализмът в България ще стъпи на здрава основа.
Нормално такъв процес трае столетия, в най-добрия случай – десетилетия. Надявам се задаващата се политически и конституционна криза в България да го катализира до два-три извъвредни парламента с общия мандат на един редовен.

 

About author
Профилна снимка на кmanolov

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Коментари

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*