Дилемите пред Зоран Заев

Дилемите пред Зоран Заев

Избор на редактора
35 views
0

Ако Заев се провали в решаването на споровете с България и Гърция и размразяването на процеса на евроинтеграция ще доведе до неговото бързо отстраняване от властта.

Николай Василев

Новоизбраният премиер на Македония заяви, че в понеделник, 12 юни 2017, ще направи първото си посещение в чужбина. Логично дестинацията е Брюксел. Но той заяви, че планира скоро да направи и посещение в София. Като че ли за да се оправдае, припомни, че България поема председателството на Европейския съвет на 1-ви януари догодина.

Очакванията пред младия лидер са той да даде импулс на замразената интеграция на страната в Европейския съюз и НАТО. Проблемите, довели до изоставането на Македония, са много и са свързани с липсата на върховенство на закона, повсеместна корупция, липса на реформи в много сектори,ограничената свобода на медиите, и т.н. Това са проблеми, които тровят всички общества в Югоизточна Европа, дори и такива, които вече са членки на ЕС и НАТО.

Но Македония се сблъсква и със специфичен проблем, който я поставя в особено трудно положение – този с нейната идентичност.

Няколко поколения македонци са слушали от родителите си и са учили в училище, че през вековете е съществувал македонски народ, който говорел на македонски език и устоял, въпреки че съседните страни се опитвали да го поделят, да го окупират и асимилират. Според тази картина на света, в съседните страни живеят компактни македонски малцинства, които са лишени от „най-елементарните“ човешки права. Дълг, вписан в конституцията на Македония, е страната да ги защитава. През последните десетилетия този мит беше допълнително украсен. Вече се говори за македонски народ не от векове, а от хилядолетия, защото към неговата история бе добавена и тази на античното македонско царство. Докато Република Македония се опитва да изгражда своя идентитет около този мит, отношенията й със съседите ще бъдат близо до точката на замръзване. Пътят на страната към Европейския съюз и НАТО ще бъде затворен. Същевременно всяко отстъпление от този мит ще срещне бурно недоволство сред част от македонското общество и обвинения за предателство.

Какви тогава са дилемите пред Заев?

За да удовлетвори исканията на Гърция, Македония трябва да си смени името. За да удовлетвори България тя трябва да преосмисли историята си.

Бившият външен министър на Македония Денко Малески не веднъж е подчертавал, че „проблемът на македонско българските отношения е много по-сложен от нашия проблем с Гърция“. Малески не е единственият, който мисли така. Според много македонски националисти гърците искали македонците да не са македонци, но можели да бъдат каквито други пожелаят. Българите обаче искали македонците да признаят, че са българи! Тези тълкуватели удобно пропускат един малък нюанс. Българите нямат проблем с това, че македонците са македонци, стига да приемат очевидното – че мнозинството от предците им векове наред са се определяли като българи. Този малък нюанс отваря врата пред Зоран Заев да докаже, че е истински лидер.

Младият премиер нито може да обяви, че македонците не са македонци, нито да ги обяви, че са нещо друго и да остане на власт. Какви са тогава неговите алтернативи?

Първата алтернатива е подобно на Киро Глигоров, на Бранко Цървенковски и на Никола Груевски да заеме позата на бранител на македонския идентитет. Да търси далечни, но силни съюзници, които да притиснат Гърция и България да приемат евроатлантическата интеграция на Македония без промяна на името и без подписване на договор за добросъседство и приятелство. Предвид желанието на Брюксел и Вашингтон да стабилизират Балканите, това изглежда възможна тактика. Само че при неуспех, анти-европейските настроения в страната ще се засилят. Просръбските и проруски опозиционери ще получат ново „доказателство“, че Европа и НАТО са „шовинисти“, „фашисти“ и т.н. Предвид провала на тази тактика в миналото, шансът тя да успее днес е минимален. Гърция е доказала, че рядко отстъпва по въпроси свързани с представата й за национален интерес. Ако правителството на България се откаже от подписването на договор, базиран на декларацията от 1999 година, то ще бъде обект на яростни критики. А и прецедентът да се подпише някакъв документ и после една от страните да се откаже от него, ще е много опасен. Вече никакви договорености няма да имат стойност.

Провалът на Заев в решаването на споровете със съседите и размразяването на процеса на евроинтеграция ще доведе до неговото бързо отстраняване от властта.

Втората опция пред Заев е мимикрия на опити за решаване на споровете. Това включва посещение в София без подписване на договор, в който нямало „реципрочност“, осъждане на политиката на агресивна „антиквизация“ и преговори с Гърция за допускане на приемане на Македония в НАТО под временното наименование “Бивша Югославска Република Македония”. Подобно „ритане на тенекията по пътя“ може да спечели малко време, но няма да доведе до пробив. В най-добрия случай ще се стигне до приемане на Македония в НАТО и застой в преговорите за ЕС. Тази опция е най-вероятната, най-баналната и ней-безперспективната, защото няма да изведе Македония от капана на пост-югославското пространство.

Третата опция пред Заев е да прецени, че силата и влиянието на Гърция са далеч по-големи от тези на България, а и че спорът с нея е по-лесен за решаване. Възможно е той да се договори с Атина за промяна на името с „Горна“ или „Северна“ Македония. България вече не веднъж е заявила, че не приема такова решение, защото Пиринския дял може да бъде класифициран като част от „Горна“, или „Северна“ Македония“, докато егейския дял от географска Македония не може. Поддръжниците на такъв курс може би вярват, че сама България няма да има силите да удържи на международния натиск и в крайна сметка ще се стигне и до настояване от страна на ЕС България да „признае“ наличието на македонско малцинство.

Но опцията за решение първо с Гърция решава спора само наполовина и вероятно ще доведе до смразяване на отношенията с България до степен, че и европейският натиск няма да промени решимостта й да блокира Македония.

Подобен крайно негативен развой ще засили руското влияние в София, без гаранции за бърза писта на Македония към ЕС и НАТО.

Пред Зоран Заев съществува и четвърта възможност. Да заложи на решение първо с България. Това включва подписването на договор за стратегическо партньорство, съвместни чествания на Илинденско-преображенското въстание и други събития. Разбира се, и отказ от стана на Македония да дава материална или морална поддръжка на лица и организации, които оспорват нашия конституционен ред. Обективизирането на историята обаче не означава непременно отказ от съвременния македонски идентитет. Напротив – най-голямата заплаха за днешната македонска идентичност се крие в зависимостта й от вяра в очевидно фалшифицирана история. Преди две години кинорежисьорът Дарко Митревски, който трудно може да бъде заподозрян в симпатии към България, написа: „Македонците, които до 20 век не съществуват като етнос, днес са отделна нация. (…) Доколкото се освободим от своята митомания, доколкото приемем фактите за миналото, доколкото спрем да фантазираме за някаква си “древна империя”(…) – имаме шанс да станем зряла и модерна нация. Ако ли не, оставаме където сме: фрустриран народ, скаран с всички и помежду себе си, който лекува своите комплекси, изграждайки си измислена слава от стиропор. На такъв народ не му трябва история, а психиатрия.“

Заев сигурно разбира, че стратегията „първо Гърция “ ще доведе до смразяване на отношенията с България.

Изборът „първо България “ вероятно ще доведе до бързо и изгодно за Македония решение на спора с Гърция!

Подписването на договор за добросъседство, който убива мита за съществувал през вековете (дори хилядолетията) македонски народ, вероятно ще накара Гърция да подкрепи утвърждаването на „младата македонска нация“. Страхът от „голяма“ България едва ли е изчезнал от съзнанието на нашите южни съседи.

Разиграването на „българската карта“ сигурно изглежда като опасен гамбит за младия македонски премиер. Партията му – Социалдемократическият съюз на Македония, е наследник на бившите комунисти. Хората, които съзнателно заложиха на дебългаризацията на Македония, за да намерят по-добро място за страната в бивша Югославия. Дефинирали се като противници на „върховистите“ и „бугарашите“ те трудно ще преглътнат обективизирането на историята. Но бурните събития, довели Зоран Заев и партията му на власт и огромните проблеми, които той трябва да реши, му отварят кратък времеви прозорец за смели и решителни решения. Ако ги предприеме, Заев може да остане в историята като голям държавник – баща на модерния македонски идентитет. Забави ли се, ще остане запомнен като поредното момче в костюм, случайно седнало на високия стол.

About author
Профилна снимка на Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*