За битките и диктатурите в България

За битките и диктатурите в България

51 views
0

Вместо от диктатурата на простолюдието се нуждаем от диктатура на закона

 

Доц. Момчил Дойчев

 

След последните разменени реплики между лидери вдясно вече съм напълно убеден, че битката за справедлива/ правова държава трябва да се изнесе от столицата към провинцията чрез привличане към каузата на новите поколения – млади и необременени от миналото. Въпросът е – как това да стане без партийни структури в провинцията? Как да стане при лепнатия от медиите на посткомунистическата олигархия

пейоративен етикет за “умните и красивите жълтопаветници” като “врагове на простия народ”?

Този етикет отвращава цялата “провинция”, която гласува точно за “простите”, “грозните”, “калтаците” от “партията на миналото”, защото се припознава в тях.
“Ако имаха право да гласуват, робите биха избрали своите господари” – казал го е Карл  Маркс и то се отнася за робите по манталитет, който отговаря на манталитета на все по-разширяваща се част от българското народонаселение, което гласува точно за тези партии и политици, които са го грабили и грабят най-много – и преди 1989 г., и сега. Така стана на изборите (парламентарни или президентски) и през 1990, и през 1994, и на два пъти през 2001, и през 2005, и през 2013, и през 2016 г. Седем пъти като народ за 27 години “настъпваме мотиката” – това е сигурно световен рекорд по политическа неграмотност! Но това е резултат на манталитет, наследен не само от съветско-комунистическото, но още от османо-ислямското “присъствие”, “робство” или “господство” – както щете го определяйте! Не е продукт само на днешната посткомунистическа масова медийна дезинформация и манипулация.
Докато основните лостове на властта се държат точно от тези, които народът харесва, именно защото са негов представителен образ – “грозни, прости, завистливи, мразещи, отвратителни” политици и партии –

демокрация в нейния най-либерален и благороден смисъл просто няма как да има.

Ще имаме диктатура на простолюдието, което обвинява точно тези, които искат да го извадят от калта като виновници за “тежкото положение на простия народ”.

 

Има две алтернативи – диктатура на простолюдието, което ще стане чрез “референдумната демокрация” (подобна на тази на Ердоган и Путин) – или, по-малко вероятно – “диктатура на закона“. Такива „диктатури“ има през 60-те години по времето на Пак Чжон Хи в малката Южна Корея (превърнала страната за 15 години от най-бедна и разрушена в света с по-висок брутен вътрешен продукт днес от БВП на Русия и просто несравнимо по-високо жизнено равнище на населението); и през 70-те години в Чили, когато диктатурата на Пиночет за 12 години премести Чили от последно на първо място в Латинска Америка по БВП и жизнено равнище на населението, а днес Чили се радва и на успешна либерална демокрация.

В Европа също имаме примери за такава “диктатура на закона”,

която създава либерална икономика и после народът постига и либерална демокрация – като последните 15 години от диктатурата на Франко в Испания, диктатурата на полковниците в Гърция, военните диктатори в Турция от Ататюрк до генерал Еврен, които създадоха светска държава и през либерализираната икономика доведоха до демокрация, която сега ислямистите се опитват да разрушат.

С понятието “либерална диктатура” означавам авторитарен режим в ситуация на извънредна заплаха, който провежда либерална икономическа политика – за разликата от обикновената диктатура, която произвежда терор и разруха – сравнете “диктатурите” на Северна и Южна Корея, на Хаити и Доминиканската република, икономическата катастрафа , до която доведе “демокрацията” на марксиста Алиенде и благоденствието, което донесе на Чили диктатурата на “фашиста” Пиночет. За разликата между “диктатурата на капитала” в ФРГ и “народната демокрация” в ГДР просто не ми се говори.

Ние също имаме примери, които показват как

чрез “либерална диктатура” Стамболов пресъздаде Европейска България

и за благодарност бе убит от “русофилите”, т.е. българомразците. Военно-авторитарният режим на цар Борис Трети пък от 1937 до 1943 г. създаде модернизационната основа, върху която можеше да изградим либерална икономика и днес да имаме жизненото равнище на Италия, или поне на Испания, ако не беше съветското “освобождение” и диктатурата на калтаците, грозните, злите и престъпниците от 1944 г. насам.

Изборът е наш.

 

About author
Профилна снимка на mdoichev

Момчил Дойчев

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ Завършил философия в СУ „Св. Климент Охлридски“. Научен сътрудник в Института п офилософски изследвания на БАН. Доцент по теория на политиката в Нов български университет. Автор на множество монографии по социология, политология и социално управление, на учебник по основи на политиката и на книгата „Политическата коректност срещу либералната толерантност“, издадена през 2010 г.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*