Душата на капитализма

Душата на капитализма

Избор на редактора
32 views
0

 

Етичното поведение не е несъвместимо със стремежа на свободната пазарна икономика към ефективност и печалби

Даниел Даяну

Понякога се смята, че свободната пазарна икономика, движена от мотива за печалби, загърбва ценностите и морала. И все пак съществува силна традиция, която свръзва капитализма с етичното поведение, като последното е смятано и като контрол върху излишъците, и като необходимост за постигане на успех на пазара. Понякога забравяме, че Адам Смит, смятан за баща на икономиката, също е и автор на “Теория на моралните чувства”, и че Макс Вебер, известният социолог, свързва усилената работа и моралните ценности, с напредъка на капитализма в западния свят.

След скандалите, свързани с “Енрон”, “Уърълдком”, “Пармалат” и други, отново се отделя внимание на

етичните основи на силната пазарна икономика.

Серия от бизнес скандали, свързани с приватизационни сделки и регулацията на пазари, привлякоха вниманието и на румънското общество. Доказателства за съмнителни сделки и други незаконни действия разгневиха много хора и предизвикаха предположенията, че румънците като цяло се колебаят дали да приемат капитализма. Тази посока на разсъжденията обаче е едностранна, прекалено опростенческа и заблуждаваща. Едно е да предполагаш, че хората мечтаят за по-достойна форма на капитализма, а съвсем друго е да твърдиш, че те изцяло го отхвърлят.

Неоспоримите добродетели на капитализма

му дадоха възможност да спечели идеологическата битка с комунизма и с централизираната система на управление. По отношение на разпределението на ресурси, цени, определени от позара и способността да се калкулират прозрачно разходите и придобивките, една пазарна икономика има ясни преимущества. Но има още нещо – капитализмът развива една специфична добродетел – предприемачеството. Калкото и трудолюбиви да са мениджърите и експертите, често пъти предприемачът е този, който най-добре може да определи най-важните нови възможности и да се възползва от тях.

Хайек, Кирзнер, Ротбард, Шумпетер и Австрийската школа като цяло, имат значителен принос за разясняването на ролята на предприемачеството в икономическото развитие. Без предприемачи и тяхното теоретично и практично мислене, напредъкът би бил много по-бавен. Спомнете си какво е Бил Гейтс в историята на Майкрософт Корпорейшън и дори в информационните технологии като цяло, или как екип от талантливи мениджъри в “Нокиа” превърнаха финландската компания в звезда в световната телекомуникационна промишленост.

Подобни фигури обаче си разделят пазара с далеч не толкова достопочтени средства.

И самият капитализъм съществува в разнообразие от форми,

не всички от които са пример за подражание. В много латиноамерикански страни например той е съпътстван от съществуването на олигарси, крайна поляризация на доходите, граждански размирици и понякога открита война, както и от чести нарушения на гражданските свободи. В Азия съществуващата форма на капитализъм оставя своя отпечатък върху вътрешната политика, която е с типичен авторитарен уклон.

Когато хората идеализират капитализма, те обикновено имат предвид “либералните демокрации” –  Съединените щати, ЕС, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Но дори либералните демокрации не са монолитни. Някои правят разумно разграничение между т.нар. “англо-саксонски модел” и “континенталния” модел. Първият е по-либерален в европейски смисъл, докато вторият е по-ориентиран към социалните въпроси.

Нещо повече, капитализмът се развива.

По-точно, индивидуалната и груповата рационалност, която се отнася до способността да се учи – влияе върху поведението, организационния живот и политиката. Така например, някои сега критикуват суровостта на закона “Сарбейнс-Оксли” – Счетоводната реформа в държавните компании и законът за защита на инвеститорите от 2002 г. – поради последиците, които може да има за конкуренцията в глобалната икономика. От една страна , за подобен закон настояваше разгневената американска общественост като реакция на неадекватното функциониране на финансовите и енергийни пазари, да не говорим за многобройните конкфликти на интереси и злоупотруба с власт. Голямата депресия също породи необходимостта от стриктни мерки, за да се спаси капитализма от рисковете вътре в самия него. Необузданите пазарни сили могат да доведат до хаос и нещастие за много хора, така че държавната политика има задачата да предотврати това.

Една просто противопоставяне между капитализма и комунизма може и да е имало смисъл през 1989 г., но не и сега. Важният въпрос днес по-скоро засяга

какви форми на капитализъм се развиват в Централна и Източна Европа, както и в други части на света.

Членството в ЕС не дава ясно определен отговор на този въпрос. Все още е актуална степента, до която законите се спазват и пазарите функционират, и вътре в страните-членки на ЕС. Светът на бизнеса има свои правила на достойно поведение. Без тези правила бизнесът би се превърнал в джунгла. Когато стремежът към печалби и корупцията са повсеместни, когато политиците и съдиите могат лесно да бъдат купени, икономиката и вътрешната политика прогниват. Това не е видът капитализъм, който може да донесе щастие и достойнство на гражданите.

Необходимостта ЕС да се справи с натиска на глобализацията и демографията не е причина да се отхвърля морала и необходимостта от взаимно уважение. В една разширена Европа ние имаме нужда от капитализъм, който постига икономически и социални резултати. За да се случи това, наред със свободните пазари трябва да има и върховенство на закона, който ще накаже онези, които пренебрегват и не уважават обществения интерес.

Трябва да се води ожесточена битка срещу прекалено раздутия и корумпиран държавен сектор

В тази посока на новите страни-членки на ЕС им предстои още много работа. В същото време, човек не трябва да си затваря очите за грешките и в частния сектор. За да бъде приета искрено от всички граждани, пазарната икономика има нужда от морален компас. Стремежът към печалби е същността на пазарната икономика, а без нарастване на ефективността това е невъзможно. Но когато се изгубят ценностите и чувството за посока, социалното единство се разпада, както и системата.

Държавната политика трябва да се опита и да коригира недостатъците, които пречат на функционирането на пазарите, и да се справи с алчността, непочтеността и цинизма. Един достоен капитализъм се нуждае точно от такава политика, както и от добродетелите у отделните индивиди в стремежа им към щастие и материални придобивки.

______________________________

Авторът е икономист, бивш министър на финансите на Румъния

 

About author
Профилна снимка на Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*