Глобата e данък за вредни действия. Данъкът e глоба за полезни действия

Глобата e данък за вредни действия. Данъкът e глоба за полезни действия

1 views
0

 

Кристин Токарев

Двата най-важни урока по икономика са: 1) безплатни обеди няма, и 2):  стимулите са важни.” В свят на оскъдност всеки избор има цена. Като разумни индивиди, всеки от нас се опитва да достигне най-доброто при настоящите ограничения.

Преди двеста години Джереми Бентам обяснява как хората се стремят да достигнат най-много удоволствие с най-малко болка. Няколко десетилетия след него Фредрик Бастиа отбелязва, че там, където законът защитава живота, свободата и собствеността, човек има само два неприятни избора – живот, в който се работи, или живот, в който се гладува. Със разпространението на свободната предприемаческа система, милиарди хора правят своя избор да работят. Пазарите премахват старите социални бариери и освобождават енергията на масите да натрупват богатства чрез продуктивни деиности.

Старите навици обаче умират трудно. Преди възхода на капитализма малки елитни групи създават и поддържат институции, които им помагат дa ограбват по-долните класи. С течение на времето демокрациите заместват древните олигаркически режими. С обществен достъп до правителството и процеса на законодателство, хората се научават да си гласуват “безплатни неща” от публичните финанси – образование, храна, здравеопазване, жилища и т.н. Така паразитират върху труда на другите, без да се чувстват виновни. Ограбването на масите от малки елити се заменя с повсеместно и реципрочно грабене. С годините почваме да вярваме, че е възможно да използваме правителството като магическа пръчица, с махването на коята да обогатим всички за сметка на всички останали. Това прави организираният грабеж приемлив. За да приспим съвеста си, сме сътворили “правна система, която го оторизира, и морален код, който го възхвалява.”

Какви са последствията на този процес днес? Докато предприемачеството и иновациите премахват много природни препятсвия за постигане на висок жизнен стандарт, се озоваваме с фискална система, коятo наказва успехите и награждава провалите. От всички фискални наказания данъкът върху дохода е най-лошата идея, защото обезкуражава продуктивните усилия на най-много хора. По-висок данък значи по-строго наказание за дейността, която се облага. С други думи, данък върху доходите прави труда по-скъп и непривлекателен. Понеже хората реагират на стимули (costs and benefits), все по-малко хора ще искат да бъдат по-продуктивни. Това води до по-бавно развиваща се икономика.

Някои икономисти като Арт Лафер вярват, че пределните данъчни ставки имат значително влияние върху съвкупното предлагане. Намаляването на данъците ще увеличи стимулите да се печелят пари чрез продуктивни действия – да се работи по-усилено, да се инвестира в проучвания, да се усвояват повече ресурси и да се използват по ефикасно, увеличавайки съвкупното предлагане. Високи днъци потискат растежа като обезкуражават чужди инвестиции и като създават стимул за местни фирми да насочат техните активи към дейности, за които има данъчни облекчения, но са по-малко продуктивни. Това води до погрешното насочване на ресурси далеч от най-продуктивните им употреби. Високите пределните данъчни ставки имат вреден ефект върху формирането на капитала и на ефикасната му употреба.

По времето на президентството на Рейгън „икономиката на предлагането“ доведе до най-грандиозното възстановяване след една от най-тежките икономически кризи в историята на Америка. Въпреки тежките рестрикции на монетарната политика, реалният брутен вътрешен продукт нараства с 3.2 процента. Това е много по-добре от предишните години, по времето на Форд и Картър, от само 2.8 процента, и с цели 50 процента по-добре от достигнатото по времето на Буш и Клинтън – 2.1 процента. Благодарение на “Рейгъномиката“, Америка достигa цели 25 години растеж – икономическо чудо, невиждано до тогава. Не само това, но и данъчните приходи на правителството се увеличават. При по-ниски данъци хората имат повече стимул да са по-продуктивни и да печелят повече, уголемявайки баницата, облагана от правителствотo.

„Обаманомиката” от друга страна, увеличавайки данъците върху най-продуктивните американци, стана главно препятствие за икономическото възстановяване на Америка. Понеже по-богатите рядко намаляват значително своите нива на потребление, на тях им остават по-малко доходи след данъка да спестяват и инвестират – намалявайки скоростта на формиране на капитал, с негативно отражение върху бъдещата продуктивност и разтеж. Най-вредните ефекти от днешните административни политики личат в трудовия пазар. Само за няколко години „процентът на участието на работната сила“ е спаднал до рекордно ниското ниво от 63 процента. За разлика от предишни бизнес цикли, след 2008 изминаха седем болезнени години, за да може безработицата да се завърне до предрецесионното си ниво. През това време обаче обаче милиони американци загубиха надежда и напуснаха пазара на труда. Вдигането на данъци и регулативните тежести подтискат предприемачеството, унищожават възможностите за създаването на работни места и подържат заплатите ниски. А преразпределянето на средствата, събрани от данък върху дохода, за социални помощи, хвърля пясък в колелата на свободната предприемаческа система. При Обама ежегодно се налагат глоби от един трилион долара върху работливи американци, за да се дадат като награда на непродуктивните. Стимулите да бъдат продукитвни и за данъкоплатеца, и за получателя на помощи, намаляват. В същото време десетки милиони живеят като паразити от социалната държава.

Башите-основатели на Америка знаят, че ако правителството се опита да направи нещо за един гражданин, ще трябва първо да открадне от друг. Aко бяха живи днес, щяха да вдигнат нова революция срещу несправедливостите, извършвани ежедневно от тяхното правителството – също както преди 250 години.

Ако вече не е късно. Kогато половината хора достигнат до идеята, че не трябва да работят, защото другата половина ще се грижи за тях, и когато другата половина разберат, че не им e от полза да работят, защото някой друг ще вземе това за което са се трудили, това е краят на всяка нация.

 

About author
Профилна снимка на Administrator

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*