В защита на пазарната икономика

В защита на пазарната икономика

1 views
0

В публичното пространство в последните 20 години постоянно се говори за преход, пазарни реформи и пазарна икономика. В резултат на това всеки неуспех и всяка икономическа криза се обяснява като пазарен провал, който налага намесата на държавната администрация и създаване на регулаторен режим. По този начин се създава обществено мнение, че именно държавните структури са движещата сила на пазарните реформи. Подобно обяснение звучи абсурдно и в резултат на това за никого не следва да бъде изненада, че нивото на „сива икономика” в България е около 40 % от БВП.

Наред с обясненията, че икономическата криза е резултат на пазарен провал, икономистите, които поддържат пазарните реформи, са обвинявани в корпоративизъм и защита на бизнес интересите на определени структури. Затова се налага да се направи категорично разграничение между корпоратиlrзъм и пазарна икономика.

Икономическата теория дефинира пазарната икономика като система на децентрализирано вземане на икономически решения за разпределение на ресурсите от всеки индивид, свободно от държавна намеса. Пазарната икономика защитава принципно положение, докато корпоратимизмът защитава определени икономически субекти. Следователно подобни обвинения към икономистите, подкрепящи пазарната икономика, са несъстоятелни.

Какво всъщност представлява пазарната икономика? За да се отговори на този въпрос, следва да се анализира теорията за икономическа калкулация на австрийския икономист от миналия век Лудвиг фон Мизес. Икономическата калкулация според Мизес е възможността за вземане на решения за разпределение на оскъдни ресурси между конкуриращи се алтернативи. Неговият аргумент е следният: без частна собственост върху средствата за производство няма да има пазар на средствата за производство. Ако няма пазар на средствата за производство, няма да има цени за производените продукти. Ако няма цени, които да рефлектират относителната оскъдност на произведените продукти, вземащите икономически решения няма да имат възможност да калкулират рационално алтернативното използване на ресурсите за производство.

Оттук следва изводът, че трите основни и взаимосвързани елемента, на които се крепи пазарната икономика, са частна собственост, пазари и цени. Тези елементи може да се разглеждат и като децентрализирана система на неформални институции създадени от всекидневното общуване на милиони индвиди.

Правото на частната собственост представлява обществена система, която позволява на собственика да използва обекта на собственост, да получава доходи от него, да го прехвърля на други и да го защитава от посегателство. Исторически е доказано, че общества, в които частната собственост е обявена за неприкосновена и защитена от правоприлагащите органи имат по-висок жизнен стандарт отколкото общества при които липсва частна собственост или защитата на собствеността е недостатъчна.

Гарантирането и защитата на частната собственост е особено важен елемент, които определя поведението на собственика спрямо обекта на собственост – липсата на сигурност и адекватна защита на частната собственост стимулира свръхизползването на ресурсите докато са негова собственост.

Вторият елемент на пазарната икономика е свободният пазар. Това е мястото, където се координира и материализира децентрализираното вземане на икономически решения. Пазарът гарантира на страните свободата на индивидите да сключват договори като определят условията без чужда намеса. По-голямото доверие на пазарните сили води до по-високи доходи и по-висок икономически растеж. Основното свойство на свободния пазар, е че посредством координацията на икономическите решения на отделните индивиди определя пазарните цени. По своята същност цените са носител на информация, която акумулира „знанието” на всеки един индивид относно недостига или излишъка на определени ресурси.

Очевидно децентрализираното икономическо планиране е по-висша форма от централизираната форма на икономически контрол, осъществяван от страна на държавните структури. Координацията на индивидите е осъществима единствено когато съществуват трите елемента на пазарна икономика.

Разбира се, успешното съществуване на пазарна икономика зависи изключително много и от действията на официалната институционална система, в която се включват държавните органи на управление и контрол, както и законовите разпоредби. Ролята на официалните институции е да подкрепят неформалните институции на частна собственост, пазар и цени, като създадат законова рамка, която да гарантира автономността на децентрализираното вземане на икономически решения и същевременно да елиминира възможността на официалните институции да се намесват директно и да влияят на вземането на тези решения.

В заключение: икономическото развитие е резултат от поведението на всеки индивид на пазара и затова следва да се отчита на индивидуална основа, а не на ниво общество като цяло. Когато индивидуалният икономически просперитет се реализира в условията на пазарна система, извън политическата система на държавен контрол и поръчки, тогава са спазени универсалните принципи за справедливост, които вънаграждават разумното и отговорно поведение и санкционират икономическата безотговорност.

About author
Профилна снимка на ttsonevski

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Коментари
  • SS#1

    февруари 7, 2017

    Някои мисли, повлияни от „Капиталът“:
    Наистина пазарът играе ролята на посредник при взимането на решенията какво и колко да се произвежда, погледнато не само от индивидуална гледна точка, но и от обществена. Посредством пазара обществото получава информация за какво да използва труда си и ресурсите си, както и какво да възпроизведе. Но веднага трябва да се допълни, че капиталистическото общество не е хомогенно и не е съставено просто от „индивиди”. Една малка част от индивидите притежава средствата за производство, а една голяма част от индивидите притежава само себе си. Тези, които притежават средствата за производство съответно имат власт върху производството и на средствата за съществуване (които, естествено, трябва да се произведат със средствата за производство). Използвайки тази власт, притежателите на средствата за производство сключват „свободен“ договор между себе си и тези, които притежават само ръцете си (работната ръка), да им предоставят средствата за тяхното (на работниците) съществуване, т.е. заплата, при условие, че работниците първо възпроизведат своите средства за съществуване и вложените в производството материали, а после произведат още една допълнителна част от стоки, която да остане собственост на т.н. работодатели. И така, виждаме, че пазарът е структуриран най-основно от самия начин на общественото производство на стоките – огромна маса от хора купуват на пазара само средства за съществуване – за толкова им стига заплатата (така са си сключили „доброволния и свободен“ договор, нали!), а една малка част от хора се занимава освен с купуване на средства за производство и с купуване на средства за лично удобство и разкош. Ясно е, че докато пазарът на средства за съществуване е предназначен за всички, то пазарът на средствата за производство и разкош е предназначен не за всички „свободни индивиди“, а за много малка част от тях. Също е ясно, че това, което е произведено в повече, след възпроизводството на всичко вложено, става частна собственост, въпреки че се произвежда по обществен или общностен начин.
    Държавата е форма на насилие – власт, поддържаща реда на нещата, удобен за хората, които имат изгода от такъв ред. В този смисъл капиталистическата държава, разбира се, е държава на капиталистите – държава поддържаща капиталистическата форма на производство и присвояване на произведеното. И тази априорна конфронтация от страна на либертарианските защитници на капитализма с капиталистическата държава са смешни и нелепи.
    Ако се върнем на пазара като средство за взимане на решения, то е видно че тези решения се взимат постфактум (поне засега, въпреки маркетинговите и планови отдели във фирмите), т.е. първо стоката се произвежда, после се пуска на пазара, където ако издърржи на конкуренцията, се продава на някаква цена. Ако пък не се продаде, вложените труд и материали отиват зян и по-този начин пазарът „санкционира“ не само злополучния производител, а и неговите работници, които не са участвали във взимането на решение какво и как да се произведе…
    И така нататък, и така нататък …

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*