Безумието “безусловен базов доход“

Безумието “безусловен базов доход“

149 views
1

Резултатът от въвеждането му ще е само повече социализъм

доц. Александър Ганчев

Дискусиите за въвеждането на безусловния базов доход (ББД) периодично се разгарят и утихват. Идеята за получаване на доходи без никакви условия изкушава все повече обикновени хора, но и редица икономисти. Много от тях са на мнение, че ББД ще реши много икономически проблеми и най-вече тези с бедността, безработицата в резултат на роботизацията на индустрията и издръжката на скъпата социална система. Много от мотивите на дори уважавани в обществото икономисти в подкрепа на ББД обаче издават сериозна липса на задълбочени познания по икономика и нейните базови принципи. Във връзка с това съображенията без идеологически окраски или политика по отношение на ББД могат да бъдат систематизирани от гледна точка на чистата икономика, както следва:

Първо. Ако бъде въведен, безусловният базов доход няма да осигури никакво достойно съществуване на хората.

Повечето хора мечтаят за някакво имагинерно достойно съществуване, още повече на база концепции като ББД, но такова обективно е непостижимо. Причината за това е много проста. Човешките потребности, чието пълно задоволяване обичайно е прокси термин за достойно съществуване, винаги са по-големи от разполагаемите икономически ресурси, богатство или доходи. Нещо повече, разбирането на хората за достойно съществуване не е функция на обективни критерии, а на техните лични субективни потребности и още по-малко на способността им да изкарат доходи или да създават богатство. Всеки човек има различна представа за достойно, но тя винаги е или в един момент става по-голяма от разполагаемия му доход или произведеното от него богатство. Именно този феномен обяснява известния принцип, че хората никога не могат да намерят точна количествена дефиниция на това колко богатство им е достатъчно и като резултат винаги искат повече и повече. Безработният иска работа и сигурен доход, работещият иска апартамент и автомобил, този, който вече си ги е осигурил, иска къща и няколко луксозни автомобила, а този, който ги притежава, вече желае да има яхта или хеликоптер, и т.н., и т.н. Примерите могат да бъдат безкрайни. Всичко вече посочено е валидно, независимо от размера на дохода. Изключение може би правят милиардерите, но вероятно и те имат потребности, за които ние просто не знаем, че остават незадоволени.

Второ. Трудът сам по себе си не е цел. Той винаги е бил само и единствено средство.

Трудът е цел само в социалистическите концепции за неговата същност. В действителност човек не се труди, защото се радва на това да се труди, защото всячески желае да се труди, намира в това личностната си реализация или защото е безпределно щастлив да го прави. Човек се труди, защото продуктите на труда му са му необходими, за да осигури своето съществуване. Тоест, ако човек може да задоволява потребностите си, без да се труди и работи, то той не би го правил. За да намерим доказателство за тези твърдения, е достатъчно да видим дори само Фейсбук-профилите на повечето хора и техните статуси, изразяващи нещастието от настъпващия понеделник и щастието от настъпващите уикенд или отпуска. Разбира се, има и изключения от това правило – творци, гении или хора с откровени психически неуравновесености, за които да творят и да се трудят неуморно, е самоцел или някакъв вид награда. За болшинството от хората обаче трудът е просто средство за осигуряване на по-добър живот.

Трето. Човек работи и се стреми да има работно място, защото ползите от труда превишават ползите от неработенето,

представено от откровения мързел или свободното време. Ако има ситуация, при която ползите от труда са по-малки или равни на ползите от неработенето, то хората не биха работили и дори не биха мислили, че трябва да се трудят, да търсят работни места, да се образоват, да търсят по-висока квалификация за себе си и т.н.

Четвърто. Човек се стреми да работи повече, да изкарва по-високи доходи, да създава повече богатство,  до момента, в който пределните ползи от труда му се изравнят с пределните ползи от неработенето

(мързелуването или наслаждаването на свободното време). При изравняването на двете стимулите за повече труд, за повече работа и търсенето на повече богатство, започват да изчезват.

Пето. В обществото винаги ще има индивиди, за които ББД, тоест ползите от неработенето, ще бъдат равни или по-големи от ползите, генерирани от техния труд.

Ако някой се съмнява в истинността на това твърдение, може да види съгражданите ни от ромски произход, които се задоволяват дори с минималните помощи или други социални групи, които получават социално подпомагане под различни форми. Ето защо правилото е валидно независимо от размера на ББД или начина, по който ще го организира държавата или някой друг субект.

Шесто.  В обществото винаги ще има индивиди, за които въвеждането на ББД ще изравни пределните ползи от труда с пределните ползи от неработенето.

Това е особено валидно за получаващите доходи около и най-вече малко над ББД. В резултат на въвеждането на ББД те ще спрат да работят толкова усилено, колкото са го правили досега. Много е вероятно при това положение те да минат на по-ниско ниво на интензитет на работа или на създаване на богатство, защото няма смисъл с труд и усилия да изкарват определено количество доходи, при положение че без никакви усилия доходът, който осигурява ББД, ще му дава незначително по-малко от размера на изкарвания преди това доход. Това е валидно независимо от размера на ББД или начина, по който ще го организира държавата или който и друг да е. От друга страна, икономическите субекти, имащи значителни по размер доходи, нямат да намалят интензитета на своята икономическа активност, защото за тях загубата ще е прекалено голяма на фона на получавания ББД.

Седмо. Проява на икономическа недалновидност е да се дават пари както на тези, които имат нужда от тях, така и на тези, които практически нямат.

Много по-ефективно е парични помощи под една или друга форма да бъдат давани само на нуждаещите се от тях. В противен случай това би означавало или много високи данъци (преки и най-вече косвени), или много ниски размери на ББД. И в двата случая това прави ББД безсмислен. В първия случай при много високите данъци ще се ограничи потреблението заради високите цени при налагане на високи косвени данъци. Реалната покупателна сила на доходите ще намалее драстично. Възможно е, при високо пряко данъчно облагане на доходи и капитали пък да се ограничат инвестициите и от това да пострада икономическият растеж. При много нисък ББД на практика той пак губи смисъл, защото поради нищожния си размер няма да може да покрие дори елементарно базово ниво на съществуване.

Осмо. Икономическото поведение на хората  е динамично променяща се система от целеполагане и действия за достигането на целите.

Ако допускаме, че икономическото поведение на хората е статично, то ББД може и да има някакъв шанс. Лошото за привържениците на ББД е, че икономическото поведение на хората е много динамично и непрекъснато променящо се. Мени се заобикалящата среда, менят се потребностите, менят се целите, а с това и човешките действия. Ето защо при въвеждане на ББД хората ще се нагодят към новите условия съгласно базовите икономически принципи, които вече бяха описани. Резултатът ще е само увеличение на неработещите или слабо работещите, които ще се отдават предимно на разговори за имагинерното светло бъдеще и ще чакат някой друг да изкарва нужните за тяхното оцеляване и достойно съществуване доходи. Всички обаче от опит знаем до какво води това.  

About author
Профилна снимка на Александър Ганчев

Александър Ганчев

Александър Ганчев е доктор по икономика. Преподавател е по корпоративни финанси и портфейлен мениджмънт. От 2012 година е доцент. Чест гост в телевизионни и радио предавания, посветени на индивидуалната свобода и свободния капитализъм.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*